„Сюзън“ – фен фикшън

 

„ Семейство Кълън ”  III глава

I глава  II глава

Бях притеснена, защото не знаех как ще реагират. Ами ако го наранят? Или поискат да му причинят болка? Каквото и да направеха, аз щях да го предпазя. Сега, когато си го върнах се чувствам жива.

–Приятно ми е да се запознаем Джаспър! Аз съм Пиер,  а това е брат ми Дейв. – усмихна се Пиер.

–На мен също ми е приятно да се запозная с вас. Благодаря , че сте спасили сестра ми. Задължен съм ви. – кимна им Джас.

–Ние сами решихме да я спасим– изсумтя Дейв, но след гневния поглед, който му изпратих се поправи – Но все пак няма защо.

–Хайде да влезем върте и да се опознаем повече.

–С удоволствие – повдигна рамене Джаспър и се усмихна на двамата братя.

–Сюзън, идваш ли? – обърна се към мен Пиер.

–      Ъъъ.., разбира се – казах и тръгнах след тях.

В продължение на часове се опознавахме един – друг.

Беше ми много интересно да слушам за живота на брат ми като вампир.

Утрото настъпи, когато с Джаспър се затичахме към дома му. Той ми каза, че вампирите имали различни дарби. Той можел да усеща чувствата на хората и да ги подобрява. Жена му виждала във бъдещето, а единият му брат четял мисли. Останалите от семейството нямали много специални дарби. Освен това разбрах, че бил превърнат от три жени, които нямали нищо общо със семейство Кълън. Харесваше ми да съм вампир. Чувствах се свободна. Внезапно с брат ми спряхме и пред нас изникна една голяма, правоъглна къща. Тя беше изящна и вероятно поне на 100 години.Беше боядисана в мек бял цвят, три – етажна и пропорционална. Сякаш гледах красив дворец, в който живеят принцеси. Пред къщата бяха паркирани две  коли. Едно невероятно красиво сребристо волво и жълто порше. Явно са много богати, помислих си, но парите им не ме интересуваха. От малка съм свикнала да ценя повече своето, отколкото чуждото.

–Сюзън?  – повика ме брат ми. – Готова ли си да влезем?

–Да. – казах колебливо.

Ами ако не ме харесат? Ако ме намразят и изгонят, защото заставам между Джаспър и семейството му?

–Джас! – извиках аз след него, а той спря и се обърна. – Ами ако не ме харесат?

Той се засмя и се приближи към мен.

–Притесняваш се не защото ще си в къща пълна с вампири, а защото тези вампири няма да те харесат. Правилно ли съм разбрал?

–Точно така. –отвърнах набързо.

Той поклати глава.

–Невероятна си!

Вдишах и издишах няколко пъти. След секунди се почувствах спокойна и готова. Погледнах към Джаспър, знаейки, че той го прави.

–Благодаря.

–За теб винаги. – усмихна се той. – Готова?

–Никак, но да вървим. – опитах да се засмея, но смехът  сякаш заседна в гърлото ми.

Колкото повече се приближавахме да къщата, толкова по – величествена излеждаше. Изкачихме се по верандата и спряхме пред вратата. Предстоеше ми една невероятно голяма стъпка. Запознаването с новото семейство на брат ми. Той се приближи и отвори вратата.

Пристъпих бавно и прекрачих прага на бялата къща. Вътрещността беше още по – изненадваща от външността. Беше много светла, просторна и голяма. Къщата беше на три етажа. На първия етаж стените на повечето стаи бяха съборени, за да се създаде едно – единствено широко помещение. Задната стена беше изцяло от стъкло  и отвъд стъклото се виждаше прекрасна гора и една река. Масивно извито стълбище заемаше западната част на помещението. Стените, високият таван, дървените подове и дебелите килими бяха все в различни отенаци на бялото. Отляво на вратата, върху една издигната част на пода, край величествен роял ни чакаше семейството на брат ми.

Срещу мен стояха шест вампира със златисти очи. В средата стоеше един висок , рус мъж, от лявата му страна беше застанала жена, със сърцевидно лице и начупени, дълги коси с цвят на карамел. Отдясно на русия мъж стоеше момче с бронзови коси. Това момче ми взе ума. Беше толкова красив, изваян като статуя направена от най – добрия склуптор. Усетих странно чувство в стомаха си. Сякаш в корема ми пърхаше ято пеперуди.  До него беше застанало момиче с черни коси, които стърчаха във всички посоки. Една голяма усмивка грееше на лицето й. Изглеждаше мила и добра. До жената с карамелените коси, стояха момче и момиче. Момчето беше високо и мускулесто, а момичето беше негова пълна противоположност. Тя беше като богиня. Най – красивата от всички. Имаше дълги руси коси и стройно тяло. Всички имаха  същите бледи и красиви черти като останалите вампири.

–Хайде Сюзън! Ела. – прошепна Джаспър – Те не хапят.

Той протегна ръка, а аз я хванах и стиснах леко. Бях притеснена, но благодарение на брат ми и дарбата му се успокоих за нула време. Застанахме на две крачки разстояние от тях, когато русият мъж се приближи.

–      Здравей. Добре дошла в нашия дом. Много се радваме, че си тук с нас. Не знаехме, че Джаспър  има сестра, но ще се радваме ако останеш да живееш тук. – усмихна ми се топло русият мъж и хвана ръката ми в своята. – Аз се казвам Карлайл, а това са жена ми Есме, дъщерите ми Алис и Розали и синовете ми Емет и Едуард. – каза Карлайл и се върна на мястото си. Вдигнах поглед и видях, че всички ме гледат. Ако бях човек, до сега да съм се изчервила. Огледах всеки един от тях. Започнах от мускулестото момче – Емет. Изглеждаше страшен, но в същия момент мил и весел. Розали беше.., е нямах думи за нея и красотата й. Есме беше усмихната и още на външен вид ми грабна окото като мила и отговорна жена. Карлайл беше като жена си. Спокоен и горд от живота и децата си. Алис.. с нея със сигурност щяхме да станем най – добри приятелки. Тя ми изглеждаше невероятна. Предположих, че точно тя е жената на брат ми, защото те си пасваха. Бяха родени един за друг. Само с поглед и жестове изказваха чувствата си. И накрая погледът ми се спря на Едуард. Очите ми обходиха цялото му тяло. Той беше величествен. Огледах лицето му.Прозрачната, бледа кожа го правеше тайнствен, устните му, караха всяка част от тялото ми да трепва. Очите, показваха добротата му, а цялото му тяло, караше всяка жена да се разтапя пред красотата му.

Едуард продължаваше да ме гледа, като от време на време от устните му се отделяха сладострастни въздишки. След секунди очите ни се срещнаха отново. Не знам колко време сме стояли така, но изгарящата болка в гърлото ми, прекъсна всичко. Премигнах и сведох погледа си. Огледах се и забелязах, че отналите от семейството ги няма.Бяха ни оставили сами, но защо?

Обърнах се към Едуард, ана лицето му грееше голяма усмивка.Да не бях пропуснала някоя шега? Много плахо аз също му се усмихнах. Искаше ми се да остана така, с усмивка на лицето си и очи, впити в това прекрасно създание, завинаги.

Болката в гърлото ми пак се обади.

–      Виж Едуард, аз.. – започнах, но гласът ми трепереше – ..трябва да .. се нахраня. Извини ме. – обърнах се към вратата, но Едуард стоеше пред мен, вперил златистите си очи в мен. Електричество премина и през двама ни, когато той се приближи.

–      Какво ще кажеш за малко компания. – прошепна Едуард с глас като кадифе. – Искаш ли да дойда с теб?

Стоях като вцепенена. Нима това прекрасно момче иска да дойде с мен?

–      С удоволствие – исрекох аз и се усмихнах.

–      Добре тогава. – ухили се той и се протегна, за да хване ръката ми.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s